Жена влиза в бар:
- 2 големи уйскита! - казала тя сопната.
- Ама ще успеете ли да ги изпиете, все пак големи, че и 2? - попитал бармана
- Абе поскойно бе, аз съм от Добрич!
Изпила ги тя и казала:
- Още 2 големи...
- Ама сигурна ли сте, няма ли да ви дойдат много? - отново попитал барманът.
- Абе спокойно бе, аз съм от Добрич! - отвърнала самодоволно жената.
Обърнала и тях и казала:
- Я сега дай 2 големи шопски салати!
- Ще можете ли да ги изядете? Наистина са големи... - казал барманът.
- Абе спокойно бее! Аз съм от Добрич! - казала пак жената.
След, като ги изяла отсякла:
- Сега искам 2-ма мъже!
- Сигурна ли сте? 2-ма няма ли да са ви множко, ще издържите ли?! - попитал с недоумение барманът.
- Абе спокойно бееее, аз съм от Добрич! - отвърнала отново жената.
След 2-3 часа жената едвам се довлякла обратно на бара, ходейки разкрачена и едвам гледайки, погледнала бармана и попитала със сетни сили:
- Абе, защо не каза, че и мъжете са от Добрич бе?!
В казармата командирът строил войниците и започнал да ги изпитва:
- Иванов, кажи веднага какво е родина?
- Миии, незнам.
- Родина - това е твоята майка, Иванов. Петров, сега ти ме кажи - какво е родина?
- Това е майката на Иванов, командире!
- Не, Петров, родина е твоята майка. Сега какво разбра?
- Мии, че с Иванов сме братя!