На стоп един тираджия качил една страхотна руса мадама за морето. Като си поговорили и изминали 50 тина километра шофоьрчето казало:
- Виж трабва да те наеба за да продължиме иначе те отебвам в тия пущинаци и не ми пука.
- То се е видяло - казала мацката - но ще те помоля да е отзад, щото не искам приятелят ми, дето ме чака сега на морето да ме има разхлопана, нали ме разбираш?
- Добре бе няма проблем - и я отпердашил на задна прашка у задния двор тираджията и не къде да е ами в кабината на тира.
До морето това се случило още три, четири пъти.
Като стигнали в Бургас Мацката слиза от тира и шофьорчето я изпраща с лукава усмивка:
- Ние тираджийте си знаеме работата, а?
Мацката дръпнала русата перука и с вече по-дебел глас казала:
- Ский брато за вас незнам ама и ние педерунгелите не оставама назат, а?
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.