Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Кърджали
15°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Едва когато изтръгне последното стръкче, едва когато умъртви последното животинче ЧОВЕКЪТ ще забележи, че парите не стават за ядене!!!
Бисери
03.10.2017
3,523 прегледа
Следващ →
Още вицове
Човек може да живее без храна един месец, без вода един ден, без въздух една минута, а без акъл - цял живот.
Девет неща, които кучето ми не разбира: 1. Не е приятно да упражняваш гласа си в три часа през нощта. 2. Бебетата не разбират от "приятелско ухапване". 3. Котките имат пълни права да живеят. 4. Да лаеш десет минути по преминаващ самолет е смотано. 5. Просто защото аз ям не значи, че и ти можеш да се качиш на масата и да лочиш храната ми. 6. Кракът ми не е женска. 7. Лигите не са нещото, което обичам сутрин преди кафе. 8. Това, в което обичаш да се търкаш когато си мръсен не е градина, която трябва да наторяваш през три часа, а моя килим. 9. Не е приятно да занимаваш жените, които водя вкъщи със "сладката си муцунка".
Малко дете пита баща си: - Тате как се свалят жени? - По два начина, сине - с цвете и с тръба. - А ти как свали мама? - Не помня вече, но трябваше да използвам тръбата!
Някога в едно село пристигнал чужденец.Той попитал хората там какво може да го впечатли в това малко китно селце.Отговорили му: Еееееее там на край селото, в една схлупена къщурка има един, който с патката си троши орехи.Почудил се нашия човек, отишъл и видял един, който като хване пищова си и троши орехчетата и останал изумен. След 30-40 години нашия човек отново минавал през същото село и попитал за трошача на орехи-"там е, там е, но вече е стар"-отговорили му.Влязъл той в къщата и какво да види- оня трошел с патката си кокосови орехи "Абе, Чиче,какви ги вършиш бе"-попитал го... "Старост-нерадост, Синко - не виждам ги вече"
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: - Слушай к’во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: - Еееее, каъв тъп барман - събудил е друг кон!