Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Кърджали
17°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Когато преди предполагаемия "Край на света" народът се запасяваше с кибрит и свещи, аз купих само десет рула тоалетна хартия. Да, страхувах се...
Разни
03.10.2017
2,409 прегледа
Следващ →
Още вицове
Жена в магазина изведнъж почва да вика: - Охрана! Крадат! Крадат! Викат полиция. Ще правят протокол, какво се е случило? Жената: - Пазарувайки в магазина стоки една пета от цената я давам на държавата като ДДС, а за някои стоки отделно има и акцизи. И плащам за това със заработени пари, от които почти половината е удържана за данъци. И изведнъж като го проумях почнах да викам...
Има съдба, но тя те направлява до момент, в който само ти можеш да промениш нещата.
Прибира се баща. Посреща го малкия Иванчо: - Тате, днес мама каза, че ще се побъркащ, като видиш какво си е купила. Тате, а може ли и Петьо да дойде да гледа?
В бара на международно летище влиза руснак. Естествено си поръчва бутилка водка. Удря две чаши набързо и се оглежда. Не му харесал седящият наблизо японец, приближил се до него и казал: - Японец, ела с мен навън да се разберем! Излизат, чува се тъп удар. Японецът влиза в бара: - Японска работа, карате се нарича. След него със синина на дясното око влиза руснакът. Изпил още две чаши водка и пак отива при японеца: - Тръгвай пак навън! Излизат. Отново се чува тъп удар и японеца влиза в бара: - Японска работа, кунг-фу се нарича. След него влиза руснака със синина на дясното око. Допива бутилката и отново отива при японеца: - Да вървим навън! Излизат. Чува се силен удар. Руснакът влиза в бара: - Японска работа, крик от Тойота се нарича.....
На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета. - Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя. - Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките. - Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена. Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала: - Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.