Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 12°
Има хора, към които изпитваш непреодолимо желание да се приближиш, да ги прегърнеш нежно за рамене и да ги попиташ: „Как си, мило, как си я караш.... така... - без мозък?!”
Бисери 4,749 прегледа
Следващ →

Още вицове

Живеела си една девойка... 70-годишна... ама сама си била виновна. Разговор между българи в Русия, "перфектно" владеещи руски, пред асансьор в хотел: - Въй сефте в Маскву? - Имеет си хас. - А асансьор бачкает? - Йок, ево мама! Закеркенечился между етажами! - Е, значит прийдьотся качваться па стъпалами... - А до коими етажами? - Хич хабер си не имею! Ротния води занятие по оръжейни системи: - Начи, войници, т’ва е автомат калашников... Дрън, дрън... От цевта до приклада е дълъкг шейсе санта, от приклада до цевта - седемдесе и пет... - един войник: - Как може така, не е ли еднакво разстоянието? - Тъпанар, от среда до петък са два дни, нали/ а от петък до среда? Американско изследване е доказало, че яденето на супа с вилица води до бързо отслабване. Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…