Едва когато нещо си отива, едва когато с нещо се простиш, разбираш колко много значи то за теб и започваш да тъжиш. И болката от страшната раздяла до болка гори в сърцето ти... И тогава ти разбираш, че за нещо си живял, за нещо с което се прости
Стар морски вълк разказва:
- Веднъж корабът ми попадна в такава гъста мъгла, че не можех носа си да видя! Съвсем се бях отчаял, когато в далечината просветна светлина. Завъртях руля и се насочих право към светлината. Тя приближаваше все повече, все повече и ставаше все по-ярка... Накрая разбрах, че карам към огънчето на цигарата си...