Младо семейство тръгва на море. Изминават 50 км от София и там жената се сеща, че си е забравила банския.
- Ще купим друг бе жена, спокойно.
- Ама аз си искам моя, свикнала съм с него!
- Абе жена 50 км сме минали назад няма да се връщаме!
Тогава жената се сетила:
- Я чакай това куче дето го взехме с нас нали е дресирано.
Ще му дадем да ме помирише отдолу и то ще донесе банския. Изпращат кучето и чакат 1 час, 2 часа, 3 часа. Накрая се задава кучето и дърпа комшията за онази работа.
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много.
Извадил пистолета и им наредил:
- Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния.
Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава:
- Сега, клякате и се изсир*те!
- Ама скъпи как так… - мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя.
Свършили те работата, а съпругът:
- Сега си разменяте местата!
Ония пак изпълняват.
- Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! - и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…
След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът:
- Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе!
А жената:
- Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!