Отишъл наш бизнесмен на гости у японски колега , настанили го в хотел с всички екстри , а вечерта като подарък дошло едно прекрасно японско момиче. Почнал нашия да я оправя както си знае, но по едно време японката взела да крещи една и съща дума:
- Цън мън , цън мън ....
На следващия ден японецът поканил нашия да играят голф. По едно време обаче и той започнал да крещи същото:
- Цън мън , цън мън ....
Нашият се озадачил и попитал:
- Абе, колега, какво значи това? Снощи и онова котенце все тая дума повтаряше.
- Грешна дупка, колега, грешна дупка - отговорил му японеца.
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.