Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда.
- Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”.
- И защо? – попитал той.
- Защото ме докосна по рамото без разрешение.
- Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал.
- Да, отче.
- Това не е основателна причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, той ми пипаше гърдите.
- Както аз сега ги пипам ли?
- Да, отче.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но след това той ме съблече.
- Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й.
- Да, отче.
- И това не е причина да го наричаш копеле.
- Но, отче, той ме облада.
- Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея.
- Да, отче – казала тя няколко минути по-късно.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН.
- Ах това гадно копеле!
Марийка щяла да ходи да спи в Иванчо. Преди да тръгне баба й й казала:
- Марийке, сега, като отидеш и като легнеш Иванчо може да поиска нещо от тебе! Ама ти ще му викаш "не бива".
Послушала я Марийка, и вечерта си легнали с Иванчо. По- едно време той я попитал:
- Марийке, трябва ли да сме на отделни легла?
- Не бива, Иванчо!
Легнали на едно легло. Иванчо пак я попитал:
- Марийке, трябва ли да сме с пижами?
- Не бива, Иванчо!
Съблекли се.
- Марийке, трябва ли да спим?
- Не бива, Иванчо!
И така цяла нощ не бива... На сутринта Марийка като се прибрала казала на баба си:
- Офф Бабо, от твойто "не бива, не бива" Иванчо цяла нощ ми го набива....