Госпожа-другарката дала за домашно на учениците си да измислят три изречения с много чуство. В къщи Иванчо попитал майка си:
- Мамо, кажи ми три изречения с много чувство! - а тя се троснала:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го запомнил. Питал малкото си братче:
- Ей, братле, к`о гледаш? - а то казало:
- Тарзан по бели гащи.
Накрая той питал баща си, а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
На другия ден Иванчо отишъл на училище. Госпожата го вдигнала да си прочете изреченията, а Иванчо казал:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Госпожата го завела при директора. Той го питал:
- А бе, Иванчо, какво има в твоя мозък? - а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
Директора се възмутил:
- Ей, момченце, знаеш ли кой съм аз?
Иванчо го погледнал невинно и отвърнал:
- Тарзан по бели гащи.
Един чукча видял друг чукча и го попитал:
- Какво е това в ръката ти?
- Бумеранг.
- И за какво ти е?
- Ами не ми трябва.
- Хвърли го тогава.
- А... Ето ти го. Хвърли го ти. Аз целият се насиних, останах и без зъби.