Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
В час учителката пита децата :
- Деца, познайте в коя ръка държа тебешира и в коя показалката ?
Иванчо става и казва:
- Г-жо, в дявата държите показалката, а в дясната тебешира.
- Браво Иванчо
-как позна ?
-Много просто Г-жо, просто от лявата ви страна се показва показалката и затова реших, че тя е в лявата !
-Браво Иванчо, харесва ми как мислиш !
След малко, Иванчо става внезапно с ръка в джоба и казва:
- Г-жо, познайте какво държа в джоба си !
Учителката възмутена
- Иванчо мръсник , как може да показваш такива неща в час?!
Иванчо вади ръката си и казва
- Не Г-жо, това е ножа ми, но ми харесва как мислите !