Заради кризата изгубих работата си, преживявам четвърти месец на единия хляб и сладък чай. Вчера се порових из шкафа, намерих половин килограм боб и две глави лук. Реших да си направя боб. Чистя си аз боба, а малка хлебарка притичва към мен.
Бедната, от глад даже не се страхува от стопанина. Не я убих, като сварих божа, капнах й малко и на нея. Сега си седя и й капвам от сладкия чай. А хлебарката стана съвсем питомна. Яде почти от ръката ми.
Младоженка излязла от душа, увита в халат. Младоженецът казал:
- Вече няма нужда да се срамуваш - нали сме женени.
- Тя си съблякла халата и му показала голото си тяло.
- Леле - ахнал съпругът.
- Нека те снимам.
- Защо? - свенливо попитала булката.
- За да мога вечно да нося красотата ти до сърцето си.
Той я снимал и после също влязъл под душа. След няколко минути излязъл, увит в халат.
- Защо носиш халат, скъпи? - попитала жена му.
- Вече няма нужда да се срамуваш - нали сме женени.
- Той си съблякъл халата и й показал голото си тяло.
- Нека и аз ти направя снимка - казала тя.
- Защо? - ухилил се мъжът.
- За да мога да я увелича.