Иванчо седи на пода и реве с цяло гърло. Майка му пита:
- Кво става бе, що си ревнал?
- Ми... щот,... тати си удари.... ръката с чука, когато ковеше един пирон....
- Ти пък, я се успокой! Не трябва да ревеш за такива неща! Трябва да се смееш!
- Да.. да.. аз нали... затова рева... щото се смях...
- Уффф, какво ни се случи вчера. Донасят ни един да го погребваме, а той ХОП! седна в гроба: каза Хоп-па! А аз съм жив! И като се почна... Всички се радват, смеят се, гърмят конфети, някой извади шарени балони, жена му плаче от радост... Въобще, с триста зора го погребахме.