Вицет — Кърджали

Един ковач ковал една подкова и както била нажежена до червено я хваща с щипките... Отстрани го гледа един селянин и се учудва: - Леле... колко е гореща! Ковачът: - Ами... не е гореща чак толкова... Ако ми дадеш една десетачка, обещавам да я оближа! На селянина много му се искало да види такова шоу и затова извадил една десетачка и я подал на ковача. Онзи я взел, облизал я и си я прибрал в джоба.

Разни 03.10.2017 2,631 прегледа

Следващ →

Още вицове

В час по физическото учителят: - Сега ще бягаме в час, а не от час... Чък Норис си има собствен сайт, нарича се интернет. Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там! За облекчаване работата на шофьорите на маршрутни таксита е пусната монета от лев и петдесет. Навръх Коледа едно малко момиченце се загубило в мразовитата, тъмна гора. Но, разбира се, както всяка коледна приказка, и тази има щастлив край - никой не разбрал, и коледният празник в селото си продължил необезпокояван.