Вторник, 6 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 8°

Любими Герои

Митница. Коли, камиони и изнервени пътници... Пред митничаря стои Гарабед. - Господине, Вие не знаете ли, че е забранен вноса на кафе над 1 килограм, какъв е този 100 килограмов чувал с бразилско кафе на зърна? - Ми, той такова, г-н митничар, той е храна за канарчето - мъмри Гарабед. - Че ти къде си виждал канарче с кафе на зърна да се храни бе? - Абе аз, г-н митничар, да си направя човещината - му нося този подарък, пък то ако иска да яде...
Оценка 0 от 0 гласа
Седи си в местния бар един огромен ирландец и кротко си пие бирата. До него сяда дребно човече с мека китка и си поръчва мартинита. След няколко питиета очите му светнали, наклонил се към ирландеца и тихо му прошепнал: - Искаш ли да ти лапна оная работа? Великанът избухнал, направил човека на пихтия с няколко удара, изхвърлил го през прозореца и пак кротко си седнал на мястото. - Джон, никога не съм те виждал така разярен, какво толкова ти каза тоя? - попитал учудено бармана - Нещо за работа, не чух добре - казал ирландеца.
Оценка 0 от 0 гласа
Един пич много си падал по Лили Иванова. Отишъл при нея да й предложи брак. Цялото село го изпратило... Минали са три месеца от него никаква вест. Събрали се на събрание в селото и решили да изпратят брата на жениха да го издири. Позвънил той на вратата и. - Търся брат си, преди три месеца той дойде при Вас... - Ах да, спомням си - махнала с ръчичка Лили - аз поисках от него ботуши от крокодил,... замина и оттогава не се е вясвал. Излязъл брата на центъра на София и попитал един случаен минувач: - Извинете, къде мога да намеря крокодили? - Крокодили? - вдигнал в недоумение рамене човека - ами къде, в Африка... в реката Нил. Хванал нашия самолета и право в Африка. Отишъл до реката, а там седи брат му с една бухалка в ръката и дебне като хищен звяр. Един крокодил се подал, той замахнал с бухалката и прааассс по главата. При удара крокодила се зашеметил и обърнал крака: - Пфуууу, маму му стара и тоя без ботуши...
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа
Как успяхте да доживеете до такава възраст? - пита млад репортер достопочтения Харолд на сто и десетия му рожден ден. - Спокойно можете да ме наречете корав орех, отвръща рожденикът - никога не съм пил или пушил. Винаги съм заспивал в десет часа. И всеки ден ходя по три мили, независимо дали е слънчево или вали. - Но чичо ми, следвайки точно същата рецепта, се спомина на 62. Защо при него не подейства? - Единственото, което мога да кажа, е, че не е издържал достатъчно дълго.
Оценка 0 от 0 гласа