На едно семейство точно посред зима се спукало цукалото. Пари няма, сметките за топло - големи и решили до пролетта да акат в трилитрови буркани.
Затоплило се времето и една вечер мъжът решил да изхвърли пълните буркани в контейнера, че нещо започвали да намирисват. Почнал той да ги пренася, но разбира се комшията, който никога не спи го видял и го питал:
- Абе, комшу, що ги изхвърляш тези компоти?
- Ами развалени са - сконфузен отговорил той.
- Давай ги насам бе, аз ракия ще варя.
- Ами вземи ги - какво друго могъл да каже човекът.
Взел всичките буркани комшията, сварил ракия и на другият ден се срещат в коридора:
- Комшу, тез компоти май веднъж са ядени.
Седи си в местния бар един огромен ирландец и кротко си пие бирата. До него сяда дребно човече с мека китка и си поръчва мартинита. След няколко питиета очите му светнали, наклонил се към ирландеца и тихо му прошепнал:
- Искаш ли да ти лапна оная работа?
Великанът избухнал, направил човека на пихтия с няколко удара, изхвърлил го през прозореца и пак кротко си седнал на мястото.
- Джон, никога не съм те виждал така разярен, какво толкова ти каза тоя? - попитал учудено бармана
- Нещо за работа, не чух добре - казал ирландеца.