При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. - Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. - Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: - Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? - Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: - Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. - Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.

- Татко, днес в училището се сетих, че си разказвал как са те оставили да повтаряш класа заради математиката... - И какво искаш да кажеш, Иванчо? - А-а, нищо особено. Просто историята се повтаря...

Иванчо един ден не отишъл на училище. - Защо отсъства вчера, Иванчо? - Госпожице, майка ми изпра гащите и трябваше да чакам да изсъхнат. - Добре, Иванчо, седни си. На другия ден Иванчо пак го няма. - Защо пак отсъства, Иванчо? - Госпожице, аз бях тръгнал, но когато минах край вас... видях вашите гащи на простора и се върнах.

Учениците в Иванчовия клас били много послушни и не можели да го понасят, защото постоянно изтърсвал по някоя глупост. Един ден дошъл инспектор и учениците се наговорели, ако Иванчо изтърси някоя глупост всички да напуснат демонстративно стаята. Започнал часа и всички дигали ръка да прочетат домашното. Най-накрая дошъл ред на Иванчо. Той станал и изтърсил: - Зад училище има публичен дом. Всички си взели шапките и напуснали стаята. В същия момент Иванчо извикал: - Чакайте бе той още не е отворен!!!

Иванчо поканил Марийка да учат по математика. По едно време Марийка казала: - Ох, стана ми много топло ще си сваля блузката. - и си я свалила. След малко казала: - Ох, тука наистина много топло - и си свалила и гащичките. Постоели малко време така и Марийка пак се обадила: - Ох, направо ще сваля всичко, че заврях. - след малко Иванчо казал: - Чакай малко, ей сега се вращам. Излязал Иванчо в коридора погледнал през ключалката и си казал: - Мале, тая само да ми падне...

Иванчо изпраща Марийка за първи път. Спират пред входа и тя му казва: - Нашите ги няма! Що не се качиш на кафе? - Не е удобно. За първи път излизаме! Марийка си мисли: "Какъв джентълмен!!" Иванчо си мисли: "Що не си измих краката!!!"

Иванчо поканил Марийка у тях да изграят билярд. - Че ти откога имаш билярд, бе Иванчо??? - попитала Марийка. - Споко бе Марийке! От мен щеката и топките, от теб масата и дупките!

- Иванчо тебе баща ти бие ли те? - Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.

Марийка към Иванчо: - Иванчо, айде да са оженим! - Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…

Иванчо имал съученик Пешо, който нямал уши. Иванчо постоянно го подигравал и Пешо се оплакал на директорката. Предупредили Иванчо никога да не споменава и дума за ушите на Пешо. На следващия ден Иванчо среща Пешо и го пита: - Пешо ти добре ли си със зрението? - Да. - А след десет години добре ли ще бъдеш със зрението? - Предполагам добре - отговорил му Пешо - А след 50 години как ще бъдеш със зрението бе Пешо? - Ами предполагам че, ще нося очила. - Къде ще ги сложиш бе мойто момче, къде?

Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая. Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст. Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана. След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара. - Защо не гори огъня? - Ами я се наведи ти да го да го запалиш.

Госпожата на Иванчо влиза в класната стая и вижда на дъската нарисуван един член. Пита: - Ученици, кой го нарисува? След повтаряне на въпроса няколко пъти Иванчо си признал. - Иванчо, след часовете при мен в кабинета. Влиза Иванчо в кабинета, а отвън съучениците очакват да видят какво ще се случи. Минават пет, есет, петнадесет минути. На двадесетата минута Иванчо излиза целия разрошен, измачкан. Съучениците му го питат: - Какво стана? - Аз казвах ли ви, че винаги има нужда от малко реклама..

На сватбата си Иванчо и Марийка си обещали като направят златна сватба за 50 години брачен живот Иванчо да я лиже. ОК, търкулнали се 50 години щастлив семеен живот и на 50 годишнината баба Марийка припомнила обета на дедо Иванчо. К’во да прави дедото, почнал да я лиже, обещанието си е обещание. Лизал, лизал Иванчо, на Марийка й станало кеф и от удоволствие пръднала, а Иванчо в същия момент се обажда: - Ох, добре, че лъхна малко свеж въздух, че щях да се удуша !

Иванчо и Марийка спорят: - Аз си имам кукла! - Аз си имам камионче! - Аз си имам топка! - Аз си имам пишка! - Пък мама каза, че като порасна ще си имам много!

- Иванчо, защо пиеш толкова вода? - Защото изядох една ябълка без да я измия!

В училище: - Деца, защо щъркелите отлитат за Африка през зимата? Иванчо: - Защото и негрите искат да имат деца.

Малкият Иванчо: - Мамо, пък вчера като те нямаше, татко дойде с една леличка в къщи отидоха в спалнята.. - Мълчи Иванчо, довечера като седнем на вичиря, тогава ще кажеш. Вечерта на масата, вечерят и майката: - Кажи, Иванчо, какво стана вчера? - Ми вчера, след обяд, тате дойде с една леличка, аз лежах в детската стая и той мислеше, че спя, отидоха в спалнята съблекоха се и той почна да й пъха между краката оная работа, която чичо Гошо ти я пъха в устата, като тате е в командировка...

- Слънцето има ли крака?- пита учителката. - Да! - отговаря Иванчо. - Откъде знаеш? - Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".

- Марийке, обичаш ли любовни филми? - Безспорно Иванчо! - Аз пък ги обичам само с порно..

Иванчо кани Марийка да му дойде на гости: - Таково ядене ще приготвя, че пръстите си ще оближеш! Марийка се съветва с приятелка - да иде или да не иде. - Че ще облизваш ясно, - казва по-опитната приятелка. - Само не съм сигурна дали ще са пръсти!