Траките са вярвали, че пещерите не са просто дупки в скалите, а живи организми. Затова много от олтарите са изсичани така, че да улавят специфичен звук или светлина, превръщайки пещерата в гигантски музикален инструмент или календар. По нашите земи те не са били просто убежища, а врати към подземния свят и утробата на Великата богиня – майка. Смятало се е, че пещерата е пространство за Свещения брак между Слънцето като мъжкото начало опложда Земята-женското начало. В тях-младите аристократи и бъдещи царе-жреци са прекарвали време в изолация. Това е било тест за издръжливост и „прераждане“ – влизаш като момче, излизаш като посветен мъж или владетел. По време на Дионисиевите мистерии в тях са се провеждали нощни обреди с факли, музика и вино. Участниците са изпадали в транс, за да се слеят с божеството. Гетите пък вярвали в бог Залмоксис, който, според Херодот, прекарал три години в пещера, преди да се „завърне от мъртвите“, доказвайки безсмъртието на душата. В студиото ни гостува писателят и изследователят Христо Буковски.