Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 17°

Любими Герои

Александър Божков решил да приватизира влаковите композиции, които не са в движение. Двамата с Вилхелм Краус си взели по един вагон за лична употреба и се изнесли да живеят със семействата си в тях. Една вечер Краус излязъл да изпуши една цигара и видял на Божков жена му да клати вагона. Попитал: - Комшу, защо го клатиш? А тя му отговаря: - Ти защо си вънка? - Ами защото съм взел вагон за непушачи. - Е аз пък клатя вагона понеже Божков влезе в тоалетната по голяма нужда и по време на престоя не може да се ползва та за това.
Оценка 3 от 1 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа
На Червената шапчица й дошъл първия цикъл... Върви си тя през гората, носи храна на баба си и плаче. Насреща й - Вълкът. - Защо плачеш, Червена шапчице? - попитал я той. - Защото кръвта ми изтича - плаче и подсмърча тя. Вълкът рекъл: - Дай да видя от къде изтича, та ако мога, да ти помогна. Съгласила се тя, дала му да погледне... Гледал вълкът, чудил се, па рекъл: - Аз, Червена шапчице, не съм кой знае какъв лекар, ама работата е много зле. Мен ако питаш, някой ти е откъснал топките ...
Оценка 5 от 1 гласа
Една мутра влиза в бакалията и купува една буца сирене. След половин час пак пристига и купува две буци сирене. След още половин час пак идва и иска цяла тенекия.<BR>Продавачът не издържа и пита:<BR>- Абе брато, к’во го прайш т’ва сирене бе? К’ва е далаверата?<BR>- Ела с мене и че ти покажем.<BR>Качват се на бавареца и отиват в планината до една пещера.<BR>Слиза мутрата, отваря тенекията и почва да хвърля сирене на буци в пещерата.<BR>Отвътре се чува мляскане, ръмжене и всякакви звуци.<BR>- E-и, к’ва е далаверата? - пита продавачът.<BR>- Абе нема далавера бе! Скийй т’ва чудо, как кльопа сирене!!
Оценка 0 от 0 гласа