Вървял си Иванчо към ТУ. Стигнал и що да види, няма го! На мястото на ТУ само една поляна и на нея кротко си пасат овци. Пита Иванчо овчаря: — Къде е ТУ? — ТУ изгоря – отговаря овчарят. — Моля?! — ТУ изгоря – отговаря овчарят. — Моля?! — ТУ изгоря – отговаря овчарят. — Моля?! Овчарят се ядосал: — Стига с това моля, ти глух ли си или какво? — Не, просто ми и приятно да ми го повтаряте…

Професор пита студент: — Ако ви предложат ум или злато, какво бихте избрали? — Разбира се, златото. — А аз ума, и знаете ли защо? — Знам, всеки избира това, което не му достига.

Изпитна комисия в НАТФИЗ. Комисията казва на кандидатка: — Госпожице, изобразете нещо еротично, но с неочакван край. След кратко замисляне: — А!.. Ааа!! Ааааа!!! Ааа-а-аа-пчихх!!!!!

Молба от студент: „Моля да ми отпуснете стипендия поради тежкото ми материално положение, предизвикано от липсата на стипендия.“

Срещат се двама студенти преди изпит: — Научи ли? — Вчера до три през нощта съм учил… — Браво, сигурно всичко си научил! — Не, седнах да уча едва в два часа…

Професорът пита свой студент: — Колега, какво ви е отношението към висшата математика? — Ами? нещастна любов. — Какво имате предвид? — Аз я обичам, но тя не ми се отдава.

Двама студенти си говорят и единия пита: — Абе приятел, я кажи как да се отърва от тия хлебарки, пробвах с отрова, с къщички, с чехли ги бих – все нови и нови, няма край, ще се побъркам. — А ти с тебешири пробва ли? — Как така с тебешири, те убиват ли ги? — Ами не, но поне си рисуват кротичко в ъгъла.

Преподавателят: — Вашата фамилия? Студентът: — Иванов (усмихва се) — Защо се усмихвате? — Доволен съм, че добре отговорих на първия въпрос.

На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали: — Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим. — Добре. Става! Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите. — Какво е това мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Не позна! – и й се изредили всички. — Какво е това мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Пак не позна! – и пак минали всички. Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули: — Моля те, кажи калинка! — Слон!

- Румене, пак ли те скъсаха на същия изпит? Защо? — Всичко беше нагласено. Същата стая, същата изпитна комисия и същите въпроси…

Отишъл студент на изпит по електротехника. Пита го професора : — Колко лампи има в залата ? Студента ги преброил и казал : — 20. Професора се засмял , отворил чекмеджето и там имало още една лампа … … след 3 месеца на поправката — Колко лампи има в залата ? — 21 Професора се засмял , отворил чекмеджето и там нямало нищо. — Лампите са 20 казал професора. — Не 21 са – казал студента и извадил една лампа от джоба си…

Девойка след кандидатстудентски изпит: — Предадох бял лист. — И аз предадох бял лист – казва друг кандидат-студент. — Ей, да не си помислят, че сме преписвали.

Една студентка влиза в стаята на младия си учител и започва да си разкопчава блузата. — Бих направила всичко, за да изкарам този изпит! — Мммм… абсолютно всичко ли? — Да! – казала тя и се притиснала до учителя. — А би ли… учила?

Студент танцува с приятелката си в дискотека. И изведнъж пада на дансинга. Приятелката му започва да вика: — Човека припадна! Донесете вода! Студентът с последни сили добавя: — И хляб!

Нов преподавател се запознава с групата: — Така, подаръци за мен има ли? Всички: — Не! Един: — Има. Преподавателят: — Ще формулирам по-иначе въпроса: „Има ли отличници в групата? Гледам, че има един.

Нощ преди изпит. В дома на професора звъни телефонът. Професорът вдига и със сънен и раздразнен глас казва: — Да! — Какво, спиш ли, гадино? — ?! — А ние тука учим.

На един кораб пътували студенти. По едно време корабът катастрофирал. На най-близкия остров оцелели само трима студенти – от МЕИ, от ВИАС и студент по биология. Намерили ги местните канибали и им казали: — Ще ви ядеме. — А, как така ще ни ядете. — В казана и после ще ви ядеме. — Да ама така няма да е честно. Трябва да ни дадете някакъв шанс. Мислили диваците, мислили и накрая един от тях казал: — Който ни преброи овцете, няма да го изядем! Студентите се зарадвали и поискали веднага да им покажат овцете… Повели ги диваците към върха на една планина и като го стигнали, от другата страна се видяло цяло поле пълно с овце! Седнал студентът от ВИАС, смятал размера на полета, размера на овцете и какво ли още не, но накрая се отказал и канибалите го изяли… Седнал после и студентът по биология, смятал откога има овце, с каква скорост се размножавали и т.н., но накрая и той се отказал. Изяли го и него… Седнал накрая студента от МЕИ, помислил малко и казал: — Вие имате 19 456 410 овце! — А, как позна, бе? — Много просто, броиш краката и делиш на 4.

3 студенти при Св. Петър – от УНСС, от СУ и от ТУ. Пита тоя от УНСС: — От кой университет си? — УНСС. — Ти си бил в рая, сега отиваш в ада. Пита тоя от СУ: — От кой университет си? — От СУ. — Ти си бил в ада, отиваш в рая. Пита нашия колега: — От кой университет си? — От ТУ. Свети Петър пребледнява, започва да заеква, пада на колене пред нашия човек: — Вие св. Инженер, отивате в ада, за да видите какво е рай!

В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас: — Хвърли и другата, че да заспя спокйно!

Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: — Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: — Вие знаете ли кой съм аз? — Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: — Не ви и трябва…