Петък, 9 октомври 2026 | Кърджали Облачно 19°

Разни

Отишъл турист в Тбилиси. Качва се на такси и шофьора подкарва с бясна скорост. Наближават кръстовището и свети червено. Шофьорът дава газ и минава. На следващото кръстовище пак. - Абе човек, недей така, ще стане някоя беля! - Аз съм джигит! - отговорил смело грузинеца. На следващото кръстовище е зелено и той бие спирачки, едвам успява да спре. - Сега пък защо спря? В това време профучава кола по другата улица, а шофьорът се обажда: - И той е джигит!
Оценка 0 от 0 гласа
Из дневника на извънземен: Ден 45. Дойдоха някакви американци, за 4 часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни с хамбургери. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги. Ден 81. Сега пък японци някакви нанотехнологии и са два часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни със суши. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги. Ден 153. Долетяха българи. С помощта на лост и някаква майка (ама много пъти) за две минути разбиха вратата. Всички ядохме шамари (че не сме отворили). Не беше вкусно, но имаше за всички.
Оценка 3 от 1 гласа
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа