Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика:
- Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях...
- Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!
(немски хумор)
Вече няколко дни вали, моята съпруга е страшно депресирана, стои и постоянно и гледа през прозореца. Ако продължи още да вали ще се наложи да я пусна вътре.