Пътува пиратски кораб през океана и изведнъж насреща му - френски галеон. Юнгата пита капитана:
- Капитане, какво ще правим?
- Дай ми червената риза, ще се бием.
Нападат галеона, превземат го. На следващият ден насреща им - английска фрегата. Юнгата пак пита капитана:
- Капитане, какво ще правим?
- Дай червената риза и пак ще се бием.
Пак се били и пак победили.
Юнгата от любопитство попитал капитана:
- Абе капитане, каква е тази червена риза, та винаги като я облечете побеждаваме?
- Ами нося я за да повдигам духа на екипажа. Когато някой ме рани да не си личи, и вие да не се шашкате и да продължавате да се биете.
Минало се още време, насреща им - Испанската Армада. Идва юнгата целия жълт от страх. Пита капитана:
- Ка-ка-ка-кап-капитане, да нося ли-ли червената ри-риза?
- Д-да, но първо ми дай кафявите панталони...
Тича си лисицата през гората и вижда - вълкът, опечален и намръщен.
- Кво става, Вълчо?
- Ходи до онзи храст и сама ще разбереш.
Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва:
- Дааа, ти коя си?
- Ами лисицата...
- Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли?
- Не....
Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е.....По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста.
Тича заекът при храста.
- Кой си ти? - пита ламята.
- Заекът.
- Такаааа, записваме - за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, има ли?
- Има - може ли, да не дойда?
- Може, за-драс-квамееееее...