Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
- Кажи, Иванчо.
- "Подсъзнание", госпожо.
- Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"?
- Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
- Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче…
- Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.
BMW подминава колоездач с около 110 km/h. След секунди колоездача подминава автомобила с бясна скорост. Шофьорът го приел по-навътре - как смотано колело ще изпревари почти чисто новия Баварец и надул газта. Скоростта вече е 140 km/h. Картинката се повтаря отново и отново. Велосипеда няма за нищо немското возило. 215 km/h е вече скоростта, с която автомобилистта подминава велосипедистта, спира, излиза от колата и махва с ръка на колоездача. С триста зора успява да спре и веднага бива обсипан от въпроси, как аджаба той успява да изпревари BMW, летящо с 200 km/h. И веднага последвал отговор:
- Ами ако престанеш да ми закачаш тирантите, докато ме изпреварваш и аз ще спра да те изпреварвам...