Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
Загубил се глухоням чукча в гората. Седнал на едно място и със знаци започнал да показва, че се е загубил. От гората излиза друг глухоням чукча и му разправя със знаци:
- Че си се загубил е ясно. Само не мога да разбера защо трябва така да крещиш и да плашиш дивеча.