Вицет — Кърджали

В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. - Не ми се спи, татко - капризничи синчето, - искам слончетата да потичат! - Късно е вече, синко, лягай да спиш. - Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! - Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: - Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!

Военни 03.10.2017 4,871 прегледа

Следващ →

Още вицове

Майкъл Джексън щял да има концерт в София. Иванчо отишъл при него: - Бат Майкъле, имам една молба към теб, понеже съм ти голям фен, да ми дадеш един билет за концерта ти, че са се свършили. - Добре - отвърнал Майкъл - Ето ти билет. - Но искам да е на първият ред, за да мога максимално да се кефя. - Ок, и това е уредено. - Има още нещо - продължил Иванчо - Казвай... - Ами понеже имам много приятели, ще те помоля за да се изфукам пред всички, когато пееш, да спреш за момент и да ми подадеш ръка с думите - ООО Иване, как си стари приятелю? - А-аа това е малко сложно, но ще се опитам, май прекали с молбите... - замислил се Майкъл На концерта Иванчо бил седнал на първия ред, а цялата тайфа назад, приятели, познати и мацки... По време на концерта, както се уговорили, М. Джексън прекъснал песента си и се доближил до Иванчо: - Иванчоо, как си стари приятелю - провикнал се Майкъл по микрофона и му подал ръка. - Аййй, сиктир от тука бе, ти ли ще ми подаваш ръка - отвърнал Иванчо... Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев - под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: - Излизай, Василий Иванич, разкрити сме. Един разправя на приятелите си: - И изпращам я аз до тях, обаче оная вика -не мога да те поканя горе, родителите ми с в къщи и не е удобно... - И ти? - И аз викам - Ааа, така няма да стане. И направо в колата, дай дай дай дай - Ееее браво! - Браво я! И таксиметърджията така ми каза. След погребението на тъщата: - Добре де, как умря? - Ами поряза се докато белеше картофи и аз я гръмнах - да не се мъчи... Живорът е прекалено важен, за да мислим сериозно за него!