Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Облачно 23°
Седят Василий Иванович и Петка в театъра. Гледат спектакъла "Аладин и вълшебната лампа". Първото действие минава, започва антрактът. На Чапаев му се приходило по нужда... Ходи, броди, не намира тоалетната. Повече обаче не може да устиска. Мисли си: "Срам не срам, затварям очи и почвам където и да е"... Така и направил. В залата се надига мощен кикот. Чапаев маха с ръка и се връща на мястото си. Гледа, Петка също се смее. - Петка, какво ти става? - Разбирате ли, Василий Иванович... Когато излязохте на сцената и се събухте, това не беше кой знае какво, но когато се изсрахте във вълшебната лампа на Аладин, от там изскочи вълшебният дух и каза: "Ебал съм ти и ролята!"...
Разни 2,671 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пияница от години се връща всяка вечер мъртво пиян. Когато жена му го пита колко е изпил той казва "и чашка даже не сим глътнал". Една вечер тя праща сина си в кръчмата да види колко пие баща му. Връщат се двамата от кръчмата и жената пита пияния: - Колко изпи тоя път? - И чашка даже не съм глътнал. Жената към сина си: - Колко чашки глътна татко ти? Синът: - Нито една. - Е как та той е мъртво пиян? - Мамо, той пи направо от бутилката. Как се образува езеро ли, ами много лесно! Има два начина. Първият е много сложен Един ирландец не се чувствал добре и отишъл на лекар. Лекарят го прегледал и му съобщил горчивата истина, че е болен от рак и че му остават само няколко месеца живот. Отвън го чакал синът му, ирландецът му предал страшната вест и добавил: - Ние ирландците пием и от радост, и от мъка. Да вървим да празнуваме. Отишли двамата в един пъб и заобръщали уиски след уиски. По едно време се появил някакъв приятел на бащата и го запитал защо така здраво пият. Бащата отвърнал: - Идвам от лекар. Болен съм от СПИН и ми остават само няколко месеца живот. Затова празнувам. Когато приятелят си тръгнали, синът му го запитал: - А бе татко, нали каза, че си болен от рак, защо сега говориш за СПИН. - Синко, за да не ебат майка ти след като умра. Искам да се влюбя...търся жертва... Ето, че вече порасна и поколение, наричащо музиката на Жан-Мишел Цар ретроелектроника.