Вицет — Кърджали

Мутра решил да става ловджия. Казали му, че за ловджилък трябва и куче. Почнал да разпитва насам-натам и разбрал, че един човек имал добре обучено куче за ловене на птици. Отишъл при него, да купува кучето. Стопанинът се опъвал в началото, но като му казали 5 000 марки и кандисал. Взело борчето кучето и заминало. След два дена идва обратно да връща кучето и си иска парите. - Върни си ми парите! Това куче е дефектно! Не ще да лови пилета. - Как дефектно! Знаеш ли колко пилци съм изловил с него? - Не знам! Мисля, че е дефектно, ама щом казваш, че работи, може пък аз ниско, да съм го хвърлял...

Борци 03.10.2017 4,528 прегледа

Следващ →

Още вицове

Ако нямаш врагове, значи не си постигнал нищо в живота Малкият Иванчо и Малката Марийка спорели: - Аз си имам топка. - казал Иванчо. - И аз си имам. - рекла Марийка. - Аз си имам кукла. - казал той. - И аз си имам. - отвърнала тя. -Аз си имам пишка! -Мама каза че като порасна и аз ще си имам много. -казала Марийка. На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”. Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал: -Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас? -Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската. Минали не минали 10 минути и Иванчо пак: -Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите? -Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си. На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала: Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила: -Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива. Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: - Как си, лисо? - попитал я заека. - Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника... Бягай зайо, защото... - рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. - Какво става с тебе, Вълчо? - рекъл заека. - Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника... не виждаш ли... Бягай, защото... - едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: - Оо-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! - рекла мечката. Уплашил се заекът и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: - Добърррр деннннн! Когато Виктор Юго трябвало да мине границата на път за Прусия, митничарят го попитал: - С какво се занимавате? - Пиша!? - Аз питам с какво изкарвате прехраната си! - С перото. - А-ха, добре! И записал на съответния формуляр: "Виктор Юго - търговец на пера".