Пътуват Поручк Ржевски, Наташа Ростова и Пиер Безухов в карета от Москва за Санкт Петербург. Наташа говори на Пиер:
- Ах, струва ми се, че с единия крак съм още в Москва, а с другия вече съм в Санкт Петербург.
Пиер се опитва да остроумничи и казва:
- Ех, как бих искал сега да съм някъде между Москва и Санкт Петербург, например
- в Бологое.
В този момент задрямвалият поручик Ржевски се събужда и се намесва:
- Господа, бил съм в Бологое, да знаете, дупка страшна е.
Собственик на магазин за облекла се връща в магазина след обяд и забелязва, че дясната ръка на един от продавачите е превързана. Преди да успее да го попита нещо, той радостно съобщава:
- Шефе, току що продадох уродливия костюм, който висеше в ъгъла!
- Имаш предвид онзи розовият, с кривите тегели, който ставаше само за обличане на бостански плашила?
- Точно него продадох!
- Браво! А аз мислех, че никога няма да успеем да го продадем. Та това беше най-уродливия костюм на света! Впрочем, какво ти има на ръката?
- Това е друга работа. След като продадох костюма, кучето-водач на човека ме ухапа по ръката...