Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 13°
Кърджали България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Срещат се двама приятели: - Привет друже! Тъкмо се канех да намина към теб за чадъра, който ти дадох миналата седмица. - За съжаление аз го дадох на един приятел. Спешно ли те е нужен? - Всъщност не. Но момчето, от което го взех, казва, че хазяина си го иска.
Разни 2,548 прегледа
Следващ →

Още вицове

Красива студенка по медицина /вероятно блондинка/ е на изпит. Професора я пита : - Колежке, какъв е обема на еякулата при мъжа? След кратък размисъл студентка отговаря: - Глътка, глътка и половина. Не е толкова страшен глупака, колкото глупака с инициатива, особено законодателна. Стои един борец пред една баничарница, върти се и пуфти. Минало едно циганче покрай него ... Бореца: Чшшшш, ела тука бе! Циганчето: Абе бате аре стиа бе. Б: Ела тука бе. Влезни ми земи е’на баница! Ц: Абе бате моля ти се. Б: Влезни ми земи е’на баница, ето ти 5 лв.! Ц: Абе бате стиа бе. Б: Влезни ми земи е’на баница, ето ти 5 лв. рестото за тебе! Ц: Абе бате ти не можеш ли да си земеш сам? Б: Три пъти влизам да си купя, тия ми дават оборота и бягат. Влезни ми земи е’на баница! Един просяк получавал от един човек всяка седмица по 1000 лева. Минало се време и човекът започнал да оставя на просяка по 750лв, малко по-късно почнал да му оставя по 500лв, а в последствие - по 250лв. Просякът бил благодарен на човекът, защото живеел благодарение на него, но любопитството му било голямо защо от 1000лв започнал да му дава по 250. Веднъж просякът го попитал: - Извинявай, много съм ти благодарен, че от толкова години ми даваш пари, благодарение на теб живея, ама ми кажи защо от 1000лв се стигна да ми даваш по 250? - Ами така се случиха нещата....В началото бях ерген имах повече пари, после се ожених и почнах да ти давам по 750лв, после ми се роди дете още повече разходи имах и почнах да ти давам по 500, а сега и второ се роди и ти давам по 250. Просякът го погледнал и казъл: - И кво са? Аз ли да ти издържам семейството? Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза: - Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа!