На Иванчо и Марийка им се родило дете. Станало вече на 5 години, но не говори. Отишли на доктор, прегледал го той и казал:
- Няма проблеми, ще проговори съвсем скоро, лошото е това, че първите трима ,които назове, ще умрат.
След седмица малкият казал "дядо" и дядото опънал краката. След още седмица казал "баба" и бабата гушнала букета.
Марийка този ден отишла до магазина и Иванчо останал да се грижи за малкия. Изведнъж той казал "тате". Иванчо к`во да прави, изкъпал се, обръснал се сложил новия костюм и легнал на дивана в хола да мре. Връща се Марийка, гледа го и вдига скандал:
- Какво си се опънал с новия костюм на дивана бе, ставай да отиваме при съседката, щото мъжа й умрял преди малко! Може да се наложи да помагаме нещо!
Мъж вижда във вагона плачеще жена, стояща на прозореца, и я пита:
- Какво се е случило, госпожо? Защо плачете?
- Ах, - изхлипала жената, - моят мъж слезе на гарата да купи вестници, а влакът тръгне без него.
- О, съчувствам ви. Ужасно е да се остане във влака без нещо за четене.