Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Кърджали
14°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
- Професоре, вярно ли е че биете жена си? - Не, не е вярно. Не съм професор.
Разни
03.10.2017
2,406 прегледа
Следващ →
Още вицове
Кате, купих шампанско и бисквитки, апартаментът е наш за цяла нощ, чакам! Отговор: Катя я няма, аз съм мъжът й. По-добре купи биричка, аз ще донеса наденички!
Две мутри вървят из гората. Изведнъж пред тях река, буйна, дълбока, а мост няма. На едно дърво виси табела "На два километра по течението има плитък участък, ако не можете да четете, на 500 метра нагоре по течението е къщата на горския. Питайте него!" Първият, след като прочел съобщението започнал да се смее, а другия го гледа изумено. След малко го побутва по рамото и казва: - К’во се смееш, бе, ами ако го няма горския?
Няма никакъв дявол! Това е бог, когато се напие.
Че дадена жена е динамит, можеш да разбереш, само когато я захвърлиш.
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа.