Котаракът Кънчо бил изпечен и опитен коцкар. Всички котенца все около него се навъртали и са били готови всичко да сторят за него. Останалите котараци само се облизвали и дерзаели. Един ден котараците се събрали и решили да го прецакат. Поканили го на купон. Напили го и го скопили. На другия ден котаракът Кънчо изчезнал. Няма го една седмица, две, три седмици. Не се появява един месец, три месеца. Котараците позавъдили по гадже, по две. Започнали да сменят и връткат между себе си котенцата. Настъпило блаженство за тях.
Не щеш ли на шестия месец котаракът Кънчо се появил отново и ги изненадал. Всички котенца си зарязали котараците и отишли отново при Кънчо. Пълен шах и мат. Котараците се събрали и отишли при Кънчо. Попитали го:
- Скопен си, не ти става, нищо не можеш да свършиш... Тогава защо си излязъл?
- Как защо? Излязъл съм да отказвам...
3 студенти при Св. Петър - от УНСС, от СУ и от ТУ.
Пита тоя от УНСС:
- От кой университет си?
- УНСС.
- Ти си бил в рая, сега отиваш в ада.
Пита тоя от СУ:
- От кой университет си?
- От СУ.
- Ти си бил в ада, отиваш в рая.
Пита нашия колега:
- От кой университет си?
- От ТУ.
Свети Петър пребледнява, започва да заеква, пада на колене пред нашия човек:
- Вие св. Инженер, отивате в ада, за да видите какво е рай!