Неделя, 22 ноември 2026
|
Кърджали
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Мамо, мамо! Може ли да полюлея братчето си? - Разбира се! Нали за това сме го обесили!!!
Прочети още подобни вицове
18.11.2026
06.11.2026
06.11.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Реклама: Лекувам алкохолна и наркотична зависимост само с един сеанс. За постоянни клиенти - отстъпка!
Разни
03.10.2017
2,811 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: - Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. - Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: - Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
В градския транспорт един пенсионер предлага на едно младо и хубаво момиче: - Искаш ли мойто момиче, да слезем на спирката и да отидем у нас? Момичето никаква реакция. Дядката пак попитал на следващата спирка, но този път й предложил 50 лв. Момичето му отказало. Така няколко пъти, докато възрастният човек не казал: - Добре, давам ти 1000 лв да дойдеш с мен у нас и да се любим! Момичето веднага подскочило и казало: - Ок бе, дядо, за 1000 лв съм навита да ме чукаш. Дядото се изправил и се извикал в автобуса: - Курви ли няма... НЕ.. ПАРИ няма!
Моряк обяснява какво е това океан: - Едно такова голямо, голямо - плуваш със седмици и нито една кръчма.
Как коментира темата за изборния ден: -циганите - На нас в махалата ни дадоха пари за да гласуваме -политиците - Ние припомнихме на хората в бедните квартали за едни много велики българи, като Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Стефан Стамболов, Петър Берон.
Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза: - Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа!