Майка с детето си, се разхождали по центъра на градчето в което живеели. Минавайки покрай един магазин за играчки, момчето видяло на витрината едно влакче и помолило майка си.
-Мамо купи ми влакче!
-Нямам толкова пари в мене мойто момче, ще ти го купя друг път!
-Мамо моля ти се купи ми влаче!
-Абе сега няма да е!
-Айди купи ми влакче ма майко ма!
-Стига си плакал, обещавам ти като се приберем, да играем на каквото искаш.
-На майки и на бащи може ли?
-Да, на каквото кажеш.
Отговорила майката. Прибрали се в къщи и момчето казало на майка си.
-Отивай в спалнята събличай се, лягай и ме чакай, аз след малко идвам!
Жената отишла в спалнята и изпълнила желанието на момчето. Детето обуло панталоните на баща си, облякло шлифера му, сложил бомбето и влязло при майка си и с дебел и плътен глас казало:
-Стига си си мислила за глупости, ами отиди купи едно влакче на детето!
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен