Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
Познал я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- МуУааахахахахаха аз не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Муаааахахахахах а аз съм кондуктора!
Мутра лежи в болница, целият бинтован и на системи. На съседното легло лежи един дядка и той на същото дередже.
След една седмица двамата се освестили малко и борчето пита:
- Дедка, кво прайш тука бе. Що си така пострадал.
- Що ли? Внука хобито му да прави коли. Зема ми трабанта, прави му нещо и той стана много бърз. Значи карам си аз веднъж по магистралата за Пловдив и изпреварвам един Мерцедес, ама така се бех отплеснал, да му гледам мутрата на тоя в мерцедеса, че се отсвитках в мантинелата. Е за това сега лежим тука, целия в бинтове. А ти кво си пострадал?
- Абе и аз на магистралата начи. Джиткам си към Пловдив и изведнъж некъв Трабант ме изпреварва. Начи помислих си, че съм спрел и слезнах от колата...