Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
- Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща...
- Какви неща? - пита жената.
- Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се.
- И кво?
- И аз се помоли, а Господ му изпрати...
- Какво му изпрати?
- Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".
Софтуерна фирма. Всички работят яко от 7:30 до 20:30-21:00.
Един ден един от програмистите идва в 10:00, прави си кафе, работи до 15:30 и си тръгва.
Следващите няколко дни това се повтаря, колегите му се изнервят, гледат го накриво, шефа побяснява и една сутрин събира целия офис и когато програмиста пристига към 10 часа, му тегли едно конско:
- Как може така да не се спазва работното време. Проектите не вървят. Нищо не е както трябва. Ще последва наказание, последно предупреждение и т.н.
Притеснен програмистът отговаря:
- Ама шефе... Нали съм в отпуска...