Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?
Рибар замята цял ден и не хванал нищо. Решил да хвърли последен път привечер и нещеш ли хванал малка рибка. Помислил си
-То с нея и без нея все тая и я хвърлил в реката.- Седнал на земята и почнал да си събира такъмите и си мисли
-Ех сега да имаше сега нещо за хапване... -и туп от небето паднала маса отрупана с гозби. Зачудил си той па си рекъл
-Бе това добре, ама да имаше и нещо за пийване... - И туп от небето паднала каса бира. Тогава рибаря се плесна по челото
-Че аз съм хванал златната рибка бе да се е..а в г... за! ... Оооп..оооп... - понадигнал се той.