Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Кърджали
23°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Черен хумор
Един крайно ограничен и отчайващо глупав бездарник с отрицателен коефицент на интелигентност, както си джитка из интернет, започва да чете това...
Черен хумор
03.10.2017
2,143 прегледа
Следващ →
Още вицове
Желанието да притежаваме това, което нямаме ни пречи да ползваме това, което имаме!
Предстои дерби ЛЕВСКИ-ЦСКА. На тренировката преди мача Гонзо казва на съотборниците си: - Момчета, отивайте в кръчмата да празнувате, аз и сам ще ги бия. Помислили си те и решили да го послушат. Отишли в кръчмата, почнали-ядене, пиене, ядене...По едно време попитали сервитьорката за резултата. -Резултата е 1:0 за ЛЕВСКИ, гол на Гонзо в 30-та минута. Зарадвали се футболистите, продължили с пиршеството. Малко преди края на мача отново попитали сервитьорката за резултата. - Резултата вече е 1:1, гол от дузпа за ЦСКА в 91-та минута. Леко разочаровани, левскарите си казали: - Еми каквото-такова. Той Гонзо игра сам, 1:1 пак е добре. По едно време пристига Иванов в кръчмата и всички почват да го питат: - Абе Гонзо, кво направи бе.. нали и сам щеше да ги биеш, ние трябваше да останем.. Каква е тая дузпа в 91-та минута?! А той отговаря: - Каква дузпа?! Мен съдията ме изгони в 80-та минута...
Стои си един мъж и си мечтае, че ще дойде време, когато с дистанционно управление ще могат да се сменят не само телевизионни програми, но и съпруги.
След дългогодишни проучвания учени най-после намериха неоспорими доказателства за това, че празнуването на рождени дни е здравословно! Статистиките показаха, че хората, отпразнували най-много рождени дни, живеят най-много.
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.