Животните в гората решили да стават културни и построили тоалетна, но още първата нощ някой счупил прозореца. Оказало се, че е заекът. Царят на гората - лъвът разпоредил зайчето да поправи прозореца. На втората и третата нощ пак същото. И решили животните в гората, да изправят зайчето пред горския съд, да го разпитат защо прави така. Изправило се зайчето пред съда и тъжно заразказвало:
- Влизам първата вечер в тоалетната - влиза след мен вълкът, оправя ме, избърсва се с мен и прас изхвърля ме през прозореца. - Влизам втората вечер в тоалетната - влиза след мен мечката, оправя ме, избърсва се с мен и прас изхвърля ме през прозореца. - Третата вечер обаче отивам в тоалетната и гледам таралежът вътре. Реших и аз да бъда смел, оправих го, избърсах се с него и откъде съм излезнал и аз незнам...
Вървял един човек през пустинята с една железопътна релса на рамото и среща друг човек, който пък носел телефонна кабинка:
- За какво ти е тази кабинка? - попитал първият.
- Е, как за какво! Като си вървя през пустинята, ако ме срещне някой лъв и аз влизам в нея. Той обикаля около нея няколко часа и като му омръзне си заминава и така се спасявам. А, на теб закакво ти е тази релса?
- Ами и аз като теб като ме срещне някой лъв започвам да бягам. Бягам, бягам и като се измора вече много и като видя, че лъва ме настига хвърлям релсата и тогава да видиш какво се вика бягане.