На полицията с любов
Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам:
- Аре бе пич, дай си почивка.
Той мрачно продължава да пише. Викам.
- Аре бе пич, щ`ти врътна една свирка.
Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми.
- Абе пич, ти си шибан скинар... аре бе!
Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
Кралят обявил достойна награда: който се справи със страшната ламя и за доказателство му донесе двата й предни зъба, той ще получи за награда половината кралство и принцесата за жена.
Отново се заредили върволици от принцове и герои, отново никой не могъл да надвие ламята...
Тогава се появил, от далечно, далечно царство, хитър селски момък. Той постъпил доста рационално - издебнал ламята да заспи дълбоко и й измъкнал двата предни зъба... Занесъл ги на краля и разбира се, веднага получил половината кралство и ръката на принцесата.
И такаааа, вечерта новоизлюпеният принц и принцесата си легнали в своята спалня. И изведнъж - чук-чук! Някой потропал на вратата.
- Кой чука? - попитал момъкът.
- А ШЕ ТИ КЕАМ КОЙ ШУКА, А ШЕ ТИ КАЕМ КОЙ ШУКА, ТИ ШАМО ОТФОРИ ВРАТАТА, А ШЕ ТИ КАЕМ КОЙ ШУКА!