Вицет — Кърджали

Кара си една мутра ферарито, движи се с около 180-200 км/ч., слуша си музика и в един момент, с периферното си зрение забелязва как го изпреварва зелено корито. Шашка се той, дава рязко газ, настига странния обект и вижда- мъж на около 50-60 години, пребледнял, не може да си поеме въздух от вятъра. Мутрата го пита: - Пич, какво става, да не си от космоса? Каква е тази скорост като на самолет? Кой вятър си хванал? - Знам ли? Май казаха Джова...аз съм от Мексико-о-о-о...

Разни 03.10.2017 3,033 прегледа

Следващ →

Още вицове

Един борец ловил риба. Изведнъж плувката потънала, въдицата се огънала и след голяма борба борчето извадило една златна акула. Тя проговорила: - Ако ме пуснеш, ще ти изпълня едно желание. - Скивай са, искам оная ми работа да стига до земята - казал борецът. - Няма проблеми - отговорила златната акула и му отхапала краката... В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква второто: - Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя х-й сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти! Вторият на третия: - Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един! Третият - на четвъртия, четвъртият - на петия, петият - на шестия, шестият - на седмия, седмият - на осмия... Осмият на деветия: - Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно! Деветият на десетия, побутвайки го: - Знаеш ли какво, приятелче... Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже... Като едно семейство сме... Ние сме корпорация... Трябва да се държим заедно... Десетият: - Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИИИИИ!!! Алкохол - упойката, необходима за операцията наречена живот! Срещат се две учителки, едната е модерно и доста скъпо облечена, определено не в бюджета на учителската заплата. Другата я попитала: - Как го праваш? - Много лесно, успях да издам сборник с бисери от съчиненията на своите ученици... Когато Виктор Юго трябвало да мине границата на път за Прусия, митничарят го попитал: - С какво се занимавате? - Пиша!? - Аз питам с какво изкарвате прехраната си! - С перото. - А-ха, добре! И записал на съответния формуляр: "Виктор Юго - търговец на пера".