Директорът на института привиква трима, закъснели за работа служители. Пита ги за причините.
Първият:
- Шефе, сутринта станах и се приготвих навреме, както всеки ден. По едно време жената излиза от стаята на малкия и казва:
- Детето е с температура! Закарай ни с колата до поликлиниката, да го прегледат.
Изчаках прегледа, върнах ги у дома и направо тук, но закъснях.
Вторият:
- А моята кола не щеше да запали. Взех автобуса, но съм се качил на 305, вместо на 76 и на Орлов мост вместо към НДК, ме откара до театър София, та докато се прехвърля обратно, взех, че закъснях и аз.
Третият:
Шефе, излизам си аз от вкъщи, ама точно навреме. Тъкмо заключвам входната врата и чувам от съседния апартамент викове: "Помощ! Помощ!". Гледам вратата притворена. Влизам и що да видя: Комшийката снощи си лакирала паркета с аеролак. Сутринта решила да вземе един душ и на излизане от бнята да вземе да се подхлъзне на новия паркет - паднала по гръб и залепнала на лака.
- И ти отлепи ли я?
- Три пъти!
На един му се родило дете и отива да го види. Акушерката излиза с едно бебе, той не го иска:
- Какъв е този урод, това не може да бъде мое дете, прилича на вампирче, ако го взема, ще ми прегризе гърлото през нощта!
- Ваше си е детето, господине, даже прилича на Вас, вижте му очичките, веждите, нослето - като Вашите.
- Не го ща, къде е жена ми?
- Жена Ви умря при раждането!
- Ми щом е умряла, още по-лошо, как ще гледам сам този изрод? Дръжте си го!
- А, това не е ли жена ми дето идва по коридора? Тя е!
- Ух, извинявайте, станало е грешка!
Акушерката носи обратно бебето и си говори сама:
- Трети ден се опитвам да пробутам на някой този изрод и все не успешно..