На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
Заприбира ли се двама пияници. Единия пита другарият си.
-А бе Иване сега като се прибера и жената като ме пита къде съм бил, какво да и кажа?
-Споко! Имам гениална идея.Влизаш в хола и отваряш шкафа с алкохола и почваш да пиеш.
-Добре.
Влиза нашия герой ижена му го чака с точилката.
-Не ми се прави на трезвен знам номерата на Иван.Сигурно този път ти е казал да започнеш да пиеш и да ми се направиш на трезвен. А познах ли, а?