Фрази, за които преди двадесетина година можеше съвсем лесно да те вкарат в психиатрията:
- Ще съм на планина, но ти ми звънни...
- Измръзна ми ръката да говоря с теб..
- Случайно изтрих "Под игото"
- Уф, не мога да си влезна в пощата..
- Пратих ти писмо преди пет минути, получи ли го?
- Свали ми снимката на телефона...
- Забравих си телефона вкъщи..
- Утре ще си купя още памет..
- Хайде да му купим домашно кино...
- Сметни го на телефона си..
- Дай ми твоето зарядно, че моето се развали...
Отива Иванчо на училище и учителката го пита:
- Къде беше вчера?
- Дядо ми умря вчера.
- Инфаркт ли?
- Не, вчера у нас имаше пожар.
- И той изгоря?!
- Не.
- Задуши се от дима ли?
- Не, като започна пожара и той скочи през прозореца.
- А-а, значи се е пребил?
- Не, пожарникарите бяха опънали платнище отдолу.
- Тогава какво стана?
- Ами, дядо ми пружинира от платнището и се върна обратно на прозореца.
- Аха, и тогава вече той изгорял или се задушил.
- Не-е, той пак скочи и пак пружинира обратно на прозореца.
- Добре, Иванчо, достатъчно. Какво се случи с дядо ти?
- Ами, застреляха го, писна им на всички от неговите скокове.