Петък, 11 септември 2026 | Кърджали 26°

Всички категории

Поканили млад пианист (отличник, лауреат, дипломант и прочие) да запише концерт на Рахманинов за пиано. Отива той в студиото, ужасно развълнуван разбира се. Задушава се от притеснение. Посреща го стар и опитен звукооператор, които сигурно е правил записи на самия Рахманинова. Сипал му чайче, завел го в студиото при пианото, успокоил го по бащински. Влязъл в кабинката си и казал в слушалките на младежа: - Изсвирете ми гамата фа-мажор, моля. Пианистът я изсвирил. - И си-минор, ако не ви затруднява. Изсвирил и нея. А старецът мълчи, тананика си нещо, движи плъзгачите, щрака с мишката нещо по монитора... - Извинете, а кога да свиря концерта на Рахманинов? - Ох! Ти още ли си тук? Отивай си, я после ще го наредя на компютъра.
Оценка 0 от 0 гласа
Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой. Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел. А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки. Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане. Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Оценка 0 от 0 гласа