Сряда, 9 септември 2026 | Кърджали 18°

Всички категории

Веселин Топалов пътувал в 22-ра линия на русенския градски транспорт. Автобусът бил много натъпкан, игла да хвърлиш нямало къде да падне. И точно пред Веско пътувала 18 годишна ученичка от английската гимназия. И на един завой тя залитнала и за да не падне се опряла без да иска до интимното място на Веско. Тя веднага се отдръпнала притеснена: - Извинете много - казала тя смутена. - А-а-а няма извинете, аз съм шахматист, а при нас бутнете ли фигура веднъж играете до край!!!
Оценка 5 от 1 гласа
Не очаквай много от огъня, който всичко изгаря. Не очаквай много от богатството, където всичко се изгубва. Не очаквай много от деня, когато Слънцето залязва. Не съжалявай за това, което помниш. Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя. Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе. Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия, а си пратен да живееш. Ако научиш това, ти ще придобиеш много, а ако не научиш това, още много има да учиш.
Оценка 0 от 0 гласа
В една психиатрична болница винаги за последния болен който отивал на храна нямало ядене. Главният лекар решил да провери как стоят нещата и разпоредил в негово присъствие храната да се раздава по именно. Започнали Иван, Драган и т.н. докато се появил един болен с две чинии в ръце и казал на готвача: - Аз съм Кирил и Методий Готвача се обърнал въпросително към Главния лекар който му казал: - Дай храна и на двамата та те написаха българсаката азбука.
Оценка 0 от 0 гласа