Петък, 11 септември 2026 | Кърджали 26°

Всички категории

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа
Случи ми се нещо невероятно. Отидох да си ожъна житцето на нивата и нали съм привърженик на ръчния труд, си взех сърпа. Като стигнах - кво да видя: една дива свиня се намърдала ама насред нивата и аз като кипнах и метнах сърпа по нея. Да, ама дръжката взе че улучи дупето. Развъртя се пущината а насам, а натам и като се въртеше да си извади сърпа, ми ожъна нивата. Накрая се тръшна от умора, та хем ми свърши работата, хем и свинско ядохме. Невероятно, а?
Оценка 0 от 0 гласа