ББ бил поканен на рождения ден на "Господари на ефира"...Как да не поканят истинският господар на ефира...

Сутринта слушах радио. Попаднах на някакво шоу - "Кофеин", послушах малко какво говорят двамата водещи, мисля си, че не съм чул правилно името на шоуто, мисля, че само на "Кокаин" може да се ръсят тези неща...

По принцип хората са много доверичиви, лесно е да ги измамиш. Дай, на който да е, ресто десет лева вместо пет и той ще повярва, че така трябва, даже няма да се усъмни в измамата.

В час по физическо, учителката повтаряла на първокласниците: -Леви, леви... Един от учениците учудено попитал: - А, какво да правим с десния крак госпожо?

Попитали госпожа Голдщайн защо държи пепелта на покойния си мъж в стъклена урна. - Знаете ли, той толкова много обичаше да гледа през прозореца...

- Скъпи, подари ми за рождения ден нещо такова, че да възкликна: "Уау! Лексус!"

- Наистина на Нова година всеки се отпуска, но не мога да разбера защо подари на жена си чак толкова скъп сервиз? - Как защо? Тя вече изобщо няма да ме допуска до мивката!

Стои някакъв негър на улицата и пие прясно мляко. Минава покрай него един бял, заглежда се и казва: - Слушай, пич, няма да ти помогне!

В училище не ми се отдаваха точните науки, затова и работя в метеорологичния център.

Стоил Симеонов цял живот работеше в завода за презервативи. Имаше две дъщери. Една от първия му брак, а другата от заводския.

- Тате, кажи как си взимаше изпитите? - На вас момичетата ви е лесно, вдигаш поличката и - готово... - А ако изпитващият е жена? - Полата се вдига за да си вземеш пищовите, глупаче!

В самолета. Стюардесата влиза при пилотите и казва: - В салона терорист с бомба спекулира с парашутите.

Срещат се две приятелки. Едната пита: - Защо си толкова тъжна? - Докторът каза,че на моя мъж му остават три месеца живот. - Ау, представям си, колко ти е тежко сега. - И то как - вече четири месеца минаха, а той още е жив.

Първата чаша принадлежи на жаждата, втората – на веселието, третата на насладата, четвъртата на безумието.

Излиза Здравко на двора в къщата на Биг Брадър, гледа навън буря, тряска някъде над Витоша, светкавици се носят и всеки пък когато блесне, Стойка се ухилва до уши. - Ама просто, ти кво се хилиш такава! - Мълчи бе Здравко, нали от СИА ни казаха да се усмихваме пред светкавиците като излизаме...

- Значи вие сте парашутист? Знаете ли, аз никога не бих скочил с парашут! - А аз никога не бих скочил без парашут.

Блондинкa тича при доктора: - Докторе! Ужили ме стършел! - Нищо, сега ще го намажем с мехлем. - Но кaк ще го хванете? Той сигурно вече е отлетял далече! - Ама не, ще намажа мястото, където ви е ужилил. - А-a-a, в пaрка нa пейката под едно дърво... Докторът, подбелва очи: - Не, ще намажа тази част от тялото ви, по която ви е ужилил стършела, и ще ви мине. - Ами така кажете, докторе! Ужили ме по пръста. - Кой по-точно? - Откъде да знaм?! Всички стършели ми изглеждат еднакви.

- Как е? - Търся работа. - Ела при нас инженер. - Не, не ми се иска. - А какво искаш? - Началник - не трябва много да се знае.

При психиатъра: - Докторе, непрекъснато имам усещането, че съм куче и съм вързан с верижка. - Откога сте женен, господине?

Влиза един македонски воевода в кръчмата и поръчва лута одринска ракия. Порка си той, а по едно време в кръчмата се се чува: "Ке ти го земат коньот бре ахмак!" Скача нашият воевода, излиза пред кръчмата и гледа двама фесове се мотаят около врания му кон. Вади той чифте пищови и ги разстрелва на място. Връща се вътре и поръчва още лута одринска ракия - препек. Минало-неминало време и пак някой се цепи в кръчмата: "Ке ти го земат коньот бре будала!" Излиза пак воеводата, мръсно разлютен, и гледа пак някакви чалми се въртят покрай конете. Вади патлаците и им отнася фесовете. Влиза вътре, заръчва руйно цариградско вино и тамъъън да отпие, пак се чува същия глас и пак: "Ке ти го земат коньот бре чукундур!!!" Воевеодата бесен-почервенял скача да заколи още някой турчин, когато кръчмарят се провиква: "Алоооооу, шахматистите на крайната маса, я по-тихо, ако обичате!"