Събота, 12 септември 2026 | Кърджали 17°

Всички категории

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа
Трима навлезли в една градина случайно. Пазача ги пресрещнал и ги извикал при себе си. - Сега ще ви кажа какво ще направим. Влизате в градината и вземате по един плод по ваш избор. Идвате пак тук. Първия взел ягода и се върнал. - Сега, ако си я пъхнеш в задника, без да гъкнеш, ще те пусна. Опитал той, ама ягодата мека, разкъсала се и си бръкнал с пръст, подкскочил, изохкал изненадано и ... бил прострелян на място. Вторият идва с капина. - Сега, ако си я пъхнеш в задника, без да гъкнеш, ще те пусна. Опитал пича, но по едно време започнал да се кикоти истерично ... паднал прострелян. След 2 минути в рая се срещат първите двама и си разкават. - Ами тя ягодата стана на пихтия и си бръкнах и ... такова. Ами ти? - Аз с една капина, ама ми стана смешно и оня ме застреля. - Че какво й е смешното на капината - тя боде, има тръни? - Ами видях третия ни приятел да идва с един пъпеш и не се сдържах.
Оценка 0 от 0 гласа